Как 5 управленски работилници извадиха от кризата десетки дентални практики? За два месеца от началото на кризата денталното съсловие, сякаш неосъзнато, от нужда за самосъхранение, промени по естествен път приоритетите си. На първо място – грижа за здравето. Разбира се, загриженост за настоящето и бъдещето на собствената дентална практика. Убедих се в този процес, разговаряйки по телефона с много зъболекари, наблюдавайки дискусиите и коментарите в мрежата.

Запечата ми се един разговор с дентален дилър, който ми сподели: „Зъболекарите са много притеснени. И ми се струва, че не тези, които са толкова добри лекари, а онези, които умеят да управляват, ще се справят”.
Обективно това е точно така.

Кризата се оказа “стрес” тест за устойчивото управление на всяка дентална практика.

Не просто за организацията или както вече е наложено като термин – мениджмънтът, а за устойчивото управление и по-точно умението да управляваш в условията на неизвестност стана спешно и животоспасяващо. Ударен акцент, неразривно свързан с краткосрочната и дългосрочната стабилност и загрижеността за практиката. Здрава ли е, диша ли или едва си поема дъх, в стрес ли е? Разпада ли се екипът? Защо намаляват пациентите? О, Господи, накъде се движи създадената с толкова труд и любов през годините клиника – правилна ли е посоката й? А какво става с печалбата – какво да правя при такъв финансов трус? Щях да купувам апаратура – да го правя ли, да разсрочвам ли кредитите или не? Тези и още куп други въпроси се надигаха на огромни вълни, готови да залеят и потопят корабчето на всяка дентална практика. Да – изневиделица бурята удари със своята мощ и трябваше

спешен спасителен план

за излизане от нейния център. Но какъв да е този план и откъде зъболекарите – собственици на дентални практики да имат умения да управляват в условията на абсолютна неизвестност, риск и то без компас?

Сергей Пенов

Вижте прикачения файл

Ирина-и-ПетърИзтегляне