Хората в България, изповядващи сектантски антивирусни концепции и извънземни конспирации, не желаят да схванат прости неща. Ако не внимаваме, ще дадем повод да ни наложат нова изолация.“ Разговор с проф. Коста Костов на Дойче веле.

Публикуваме част от интервюто му, цялото интервю можете да прочетете, като кликнете върху линка в края на откъса.

ДВ: Проф. Костов, вече повече от шест месеца коронавирусът е преживяван като най-големия проблем пред българската държава. Как, по Ваша преценка, се справя тя дотук и защо в началото като че ли имаше много по-голямо доверие към предприетите от нея мерки, отколкото сега?

Костов: Тръгнахме добре, но после я закъсахме, защото поне половината българи не вярват в сериозността на проблема, а другата половина, която все още спазва противоепидемичните мерки, е изложена на риск от тези, които не ги спазват. Тази негативна тенденция на разделение продължава и дори се развихри покрай началото на учебната година. Хората, изповядващи сектантски антивирусни концепции и извънземни конспирации, не желаят да схванат прости неща, доказали своята практическа полза: комбинираното използване на достъпните противоепидемични мерки, насоченото тестване на симптомни и контактни на инфектираните, тяхното изолиране, протекцията на рисковите групи с придружаващи болести и защитата на възрастните хора. Обществото трябва най-после да спре да вярва на знахари и врачки. И трябва да осъзнае опасността, която идва не само от инфектираните, но и от безсимптомните и пресимптомните пациенти, защото без да знаят, те излъчват в околното пространство достатъчно висок вирусен товар. Сега, на прага на новия есенно-зимен сезон, проблемите могат да нараснат, особено с това недоверие към противоепидемичните мерки в училищата и с мантрата, че учениците не са разпространители на инфекцията.

ДВ: При появата на пандемията правителството организира борбата срещу нея по военен образец – създаде щаб, оглавяван от генерал, който издаваше заповеди, а цивилните институции само ги обличаха в законова форма, самият вирус бе оприличен на враг, нападнал страната ни, извънредното положение се усещаше като военно положение и така нататък.

Костов: От „Приключенията на добрия войник Швейк“ си спомням една фраза, толкова често цитирана от любителите на Хашек, че е придобила легендарен статут: „Всичко във войната вървеше добре, докато не се намеси Генералният щаб“. Затова дефинирах българския модел за контрол на епидемията, облечен във военна униформа, като „севернокорейски“. В критична ситуация отношението на управляващите към обществото не бива да бъде като към отряд от трудоваци, дисциплинирани с военни методи. Между властта и народа има физическа дистанция, която е много повече от 2 метра. Властта се опита да компенсира загубеното народно доверие с униформа и страх от смъртта, с чували с трупове и ковчези. По този начин стана видимо, че в България демократичните модели на управление – чрез разяснение, мотивиране, взаимно доверие между управляващи и народ – явно не са на почит. Забележете, че най-добре справилите се с пандемията държави са сред онези, в които управляващите се ползват с най-високо доверие сред населението. И това не е произволна констатация. Идеята ми за създаване на Медицински експертен съвет произлезе от моето разбиране, че епидемията трябва да се ръководи с добронамерен и професионален медицински подход, чрез диалог и научни аргументи, без мечове и гаубици, а с бяла престилка и стетоскоп. За съжаление, очакванията ми не се сбъднаха и много бързо разбрах, че експертното мнение на Медицинския съвет е необходимо само ако не противоречи на „военната доктрина”. Не можех да накарам 15 доказали се национални експерти да „сервират” менюто във военния стол. Обществото очакваше от нас друго и ние продължаваме да го даваме, спокойно и без необходимост от адаптиране на експертното ни мнение към официалната „военна” доктрина.

Цялото интервю можете да прочетете тук