Дигиталните услуги навлизат в здравеопазването, в следващите 6 месеца и денталната помощ. Това стана ясно от пресконференция в МЗ, състояла се на 27 юни т.г.
„За изминалите 6 месеца въведохме в Националната здравно-информационна система (НЗИС) 15 електронни административни услуги. Това е улеснение не само за изпълнителите на медицинска помощ, за НЗОК и за министерството, но най-вече за хората. Пациентът вече е активен участник в процеса, т.е. – контрольор на прозрачността в здравната ни система. Като пациенти вече можем да виждаме какво се случва с нас в системата – да проследяваме какви лекарства ни изписват, какви прегледи и изследвания са ни назначени и осъществени. Същевременно, благодарение на дигитализацията вече не е необходимо да обикаляме от специалист на специалист с цялата си медицинска документация.“
Това посочи министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на пресконференция относно текущата реализация и предстоящото развитие на електронното здравеопазване у нас.
Здравният министър беше категорична, че електронното здравеопазване е ключова реформа, въз основа на която процесите в системата могат да бъдат управлявани по-адекватно – на базата на реални данни, количествени и качествени показатели.
Дигитализацията извежда българското здравеопазването „на светло“
Дигитализацията е инструмент, който прави възможно извеждането на българското здравеопазването „на светло“. „Електронните данни ще ни помогнат за извършването на обективни анализи. Това на свой ред ще позволи правилното надграждане, планиране и доусъвършенстване на системата по начин, по който тя удовлетворява всички нас“, подчерта още министър Сербезова. Тя посочи, че добавена стойност от дигитализацията в сектора ще бъде и по-ефективното управление на освободените ресурси, в т.ч. и финансови. По този начин, по думите ѝ, ще бъдат преустановени и редица нерегламентирани практики.
„През последните няколко месеца беше извършена тиха революция в нашето здравеопазване, а именно реалното въвеждане на електронното здравеопазване и дигитализацията. За здраве държавата, като публичен ресурс, ежегодно разходва около 7 млрд. лв. Въпреки това до момента тези средства „не бяха обхванати“ от електронното здравеопазване“, отбеляза от своя страна началникът на кабинета и председател на НС на НЗОК доц. Васил Пандов.
Той припомни, че: „От 1 юни всички прегледи на пациенти при ОПЛ и специалисти в извънболничната помощ се подават в НЗИС. От 1 август и процесите в болничната помощ ще бъдат дигитализирани, т.е. направлението за хоспитализация вече ще бъде електронно, а с него и епикризата на пациента. Ще бъде ясно в кои болнични структури, колко пациента, с какви диагнози и кога са постъпили и изписани. По този начин ще се преустанови обикалянето на линейките в търсене на свободни болнични легла“, уточни началникът на кабинета.
На база постигнатото и предстоящото по отношение изграждането на НЗИС ще могат да се извършват всякакви детайлни анализи. Например кои са най-честите заболявания в популацията, кои са най-често назначаваните изследвания, най-често съществуващите придружаващи заболявания и т.н., посочи доц. Пандов. Той каза, че вече е изработен проект на нормативен акт, с който се регламентират структурата на НЗИС, нивата на достъп до данни. Също така начинът на идентификация на лицата, както и цялата правна рамка на системата.
В рамките на пресконференцията здравният министър съобщи, че
от месец юни до месец декември предстои въвеждането на още дигитални услуги:
въвеждането на електронната хоспитализация;
електронното подаване на информация за дейностите, извършени в ЛЗБП;
надграждане на пациентското досие с въвеждане на всички медицински документи от началото на текущата година;
въвеждане на е-пациентски лист или достъп до досието на медицинските специалисти;
обхващане на денталната помощ от страна на НЗИС;
въвеждането на електронните протоколи за скъпоструващи лекарства.
