Български зъболекари – видни общественици през първата половина на ХХ век

Публикацията “Български зъболекари – видни общественици през първата половина на ХХ век” е от 2009 г. бр. 7 на “Стоматологичен свят”. Автор – д-р Иван Боснев

ПЪРВИЯТ ЗЪБОЛЕКАР – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Димитър Тошков (1874-1940) е един от двамата инициато­ри за основаването на Българския зъболека­р­ски съюз. Той е запомнен и със своята ак­тивна обществена дейност на парламентарист.

Димитър Тошков е пър­вият зъболекар – народен представител у нас. Избран е за депутат от Плевенс­ка­та избирателна колегия в 16-17 Народно събрание.

По време на VIII редовен конгрес, открит на 25 март 1915 г., е бил избран за председател на Българския зъболекарски съюз за периода 1915-1919 г. Дотогавашният председател на съюза Минчо Стоянов му е отстъпил мястото си. Направил го е, за да може Тошков в качеството си на депутат да провежда исканията на съюза пред Народното събрание.
Димитър Тошков е високо образован, с престиж сред политическите и културните среди у нас, Той се е ползвал с уважение и сред зъболекарското съсловие като един от неговите членове, допринесли за решаване на важни професионални проблеми.

През декември 1914 г. в списание „Зъболекарски преглед“ е публикувана една кратка бележка под наслов „Заслугите на кол. Димитър Тошков“. вВ нея се съобщава, че в качеството си на „…народен представител и член на бюджетарната комисия“ е успял да прокара пред камарата исканията за въвеждане на зъболекарска помощ в училищата и в армията. Накрая дописката завършва с думите „…Това е извънреден успех за нашата професия и заслугите на кол. Тошков ще бъдат оценени“.

За особени заслуги към зъболекарското съсловие у нас Димитър Тошков е бил провъзгласен по време на 25-ия конгрес за почетен член на Българския зъболекарски съюз.
Починал е на 65-годишна възраст в София на 4 март 1940 г.

ВТОРИ ЗЪБОЛЕКАР НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Друг зъболекар, избран в Народното събрание, е Иван П. Калъчев. Той е народен представител във Втора Белослатинска колегия през 1938 г.
В поздравленията от неговите избиратели се изразяват надеждите, че примерът от плодотворната парламентарна дейност на Димитър Тошков ще бъде последван и от новоизбрания народен избранник Иван Калъчев. За доброто на българското зъболекарско съсловие.

ВИДЕН СОФИЙСКИ ЗЪБОЛЕКАР – КОНСУЛ НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ

Д-р Недю Бояджиев е роден в Калофер на 8 юни 1870 г. Завършва с отличие Пловдивската гимна­зия. Следва ветеринарна ме­дицина в Лион и зъболекарство в Париж.

Специализира в Зъболекарския факултет в Монреал (Канада). След което се установява на практика в Со­фия.
По време на I световна война е попаднал в плен на английските войски в Гърция. Задържан е съгласно условията на примирието, като заложник заедно с останалите наши полкове.

Недю Бояджиев успява да избяга и да напусне България с полски паспорт, получен от полския пълномощен министър в София. След това заминава за Стокхолм, където се сприятелява с шведския крал и с неговия брат Карл. Тяхното застъпничество пред силите победителки от т.нар. Антанта допринася за освобождаването на българските пленници и заложници да се завърнат в България.

През 1922 г. д-р Бояджиев е бил назначен за почетен генерален консул на Кралство Швеция в София. Тази длъжност е заемал до 1942 г.

В продължение на тези 20 години той е допринесъл извънредно много за опознаването на шведския и българския народи и за спечелването симпатиите на Швеция за българската кауза в тежките следвоенни години.
През 1945 г. д-р Бояджиев е завещал къщата си в Калофер за родилен дом.
Като зъболекар и общественик той е бил познат като добър лечител и като скромен и добър гражданин. Починал е на 22 юни 1948 г.

ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗА БЪЛГАРСКИ ЗЪБОЛЕКАР В ПАРИЖ

Наред с тези имена заслужава да бъде споменат и един отличен профе­сионалист – Атанас Ки­сов. Той още от студентските си години e представял достойно българското зъболекарско съсловие.
Атанас Ки­сов е роден в Пловдив. Много интересна е неговата история.

Още като ученик в Пловдивската мъжка гимназия той е бил принуден да се грижи за препитанието си. През 1897 г. започнал да дава уроци на изоставащи слаби ученици. Между тях е бил и синът на зъболекаря Васил Аргазов. Това става причина Кисов да хареса зъболекарската професия.Започнал да изучава първоначално зъ­бо­техника. Постепенно да усвоява и някои лечебни методи. Аргазов дори започнал да го оставя да работи в кабинета си срещу определено възнаграждение. Същевременно Кисов научил прилично френски и с малкото спечелени пари заминал за Париж.

Там се записал да следва зъболекарство в Ecole Dentaire Française. За да се издържа, започнал работа като зъботехник при един парижки зъболекар. Но скоро се включил и в лечебната дейност, като използвал втория кабинет на своя работодател в околностите на Париж.

Кисов завършва зъболекарство през 1902 г. Само една година по-късно взема участие в Международното зъболекарско изложение в Париж. Там представил изработените от него протези. Този негов труд е бил високо оценен и той е бил удостоен със златен медал и първа награда с почетен кръст.

Тези няколко кратки животоописания показват, че сред нашето съсловие е имало не малко хора, които с основание могат да бъдат споменавани с гордост от поколенията български зъболекари.

Как да ценообразувате дентални услуги ефективно?