Изследване: Доверието на хората в зъболекарите е най-високо, следват лекарите и медицинските сестри. Това каза в интервю за БТА проф. дсн Емилия Ченгелова зам.-директор на Института по философия и социология при БАН. Тя е и ръководител на теренната работа на направеното в средата на 2021 г. национално представително изследване сред българското население. То е част от Международната програма за социални изследвания (International Social Survey Programme – ISSP).


Хората имат по-високо доверие в лекари, медицински сестри, зъболекари. Даже при зъболекарите е най-високо доверието, но не вярват на здравната система като цяло, отбелязва проф.Ченгелова

Проф. Емилия Ченгелова

Според нея това, което показват данните от изследването, е резултат от множеството реформи през годините. “Това са промени, някои от самото си начало неуспешни, други впоследствие доказаха ниска ефективност. Общият ефект от всичко това е ниско доверие в системата като цяло”.

Проучването се прави паралелно в над 50 страни от петте континента – темата – здравните неравенства

Проучването се прави паралелно в над 50 страни от петте континента по единна методика и световни стандарти, а темата е здравните неравенства. У нас са изследвани 1151 пълнолетни български граждани от цялата страна. Те са подбрани чрез национална представителна извадка. В България изследването е финансирано в рамките на Националната пътна карта за развитие на научна инфраструктура (2020-2023 г.).

Подготовката и реализацията му са дело на Консорцуим от български социолози и икономисти. Водещ партньор е УНСС и участници Институтът по философия и социология при БАН, Българската социологическа асоциация и Съюзът на икономистите в България. Работата на терен е осъществена от Института по философия и социология към БАН.

Според значими дялове овладяването на ситуацията с КОВИД-19 изисква да бъдат налагани сериозни ограничителни мерки. В това число да се забраняват публични събирания (според общо 74 на сто). Освен това да се изисква носене на маски (според общо 75 на сто), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 процента), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 на сто).

Проф. Ченгелова отбеляза, че са разпространили информация за изследването до Министерството на здравеопазването, до Министерството на образованието и науката и до Министерския съвет. Идеята е да има яснота както сред аудиториите, така и сред управляващите. Мисля, че данните са важни и трябва да се споделят, коментира тя.

Пълният текст на интервюто

– Проф. Ченгелова, изследването показва много по-голямо доверие на личностите – лекари, сестри, медицински специалисти, отколкото на здравната система. На какво се дължи тази разлика?

– Да, много ясно се вижда. Ако тръгнем да гледаме персонализирано нещата, хората се оказва, че имат по-високо доверие в лекари, медицински сестри, зъболекари. Даже при зъболекарите е най-високо доверието, но не вярват на здравната система като цяло.

Имаме и такъв пряк въпрос – до каква степен според вас системата работи добре или зле. 69% са казали, че системата не работи добре, т.е. упрекът е към системата като цяло. И ние държим да покажем това. Според мен това е резултат от множеството реформи, които се правиха през годините. Това са промени, някои от самото си начало неуспешни, други впоследствие доказаха ниска ефективност. Общият ефект от всичко това е ниско доверие в системата като цяло. Но все пак, хората, когато са изправени пред ситуация да оцеляват, да намират начини, ако са болни да се излекуват, в тази ситуация те все пак разчитат на индивидуалното. И търсят подкрепа от лекари, от медицински сестри, и тук доверието е по-високо.

– Докато работихте по изследването усетили ли са се тенденции, които се забелязват в социалните мрежи, за недоверие на част от обществото в болничната грижа по отношение лечението на КОВИД-19?

– Беше зададен общ въпрос, така че нямаше начин чрез тази методика да се улови такава тенденция. Трябва да отбележа, че въпросникът, с който работим, е единен за всичките 50 страни. Ние го получихме на английски език и го преведохме на български. Въпросите са такива, каквито нашите колеги от международната програма са задали. Наистина би било хубаво да се види дали има разлика по отношение на болничната среда. Когато хората съобщят примерно, че има голямо доверие или по-ниско доверие, то отразява целия комплекс от техни усещания спрямо лекарите. Така че, за съжаление, оценката е обща. Бихме могли тепърва да влизаме в подробности, но трябват допълнителни изследвания.

– Вие знаете ли вече резултатите на вашите колеги от другите страни?

– Не, още не са готови. Много е тромава системата, за съжаление. Тя е така направена, че всяка страна получава въпросника, прави си извадка и започва да работи. Ние, за нас преценихме да направим теренното проучване през лятото. През май и юни имаше затишие, когато беше възможно да се прави обход по домовете. Тогава си направихме изследването. От колегите разбираме, че другите страни са по-назад.

Те скоро са ги провели и сега има един много тежък протокол по обработване на данните. Предполагам, че някъде март или април, ще имаме достъп и до данните на другите страни. Ще е интересно да се види къде стоим ние в сравнителен мащаб. Много е интересно да видим как примерно в една Германия или в скандинавските страни се приемат тези проблеми. Изследването се прави и в Индия, и в Япония доколкото разбрах. Любопитно е да се види как стоят нещата при тях. Но ще трябва да изчакаме малко.

– За първи път ли се прави такова общо изследване за здравните неравенства или има предходно, с което може да се сравняват резултатите?

– Това се прави за първи път. В рамките на тази система, по международната програма, всяка година се пускат различни видове въпроси. За 2021 г. беше преценено, предвид пандемията, че ще бъде актуално да се изследват здравните неравенства. Това е първо по-рода си изследване.

– Знаете ли вече какво ще се изследва по програмата през тази година?

– Информирани сме от колегите, че през 2022 г. ще има проучване, посветено на семейството и нагласи спрямо семейството. Вие обаче давате хубава идея. Ние можем да коментираме с колегите, ако им обосновем, че в България има висок интерес към здравните неравенства и нагласите за КОВИД-19. Можем да поискаме да повторим модула за здравните неравенства в страната, за да си генерираме сравнителна информация. Трябва да поговорим с колегите и да видим дали ще го одобрят, още повече, че финансиране има и би могло да се направи.

Източник: БТА

Изследване