Интервю с проф. Павел Станимиров: Трите ключови принципа за стабилна дентална практика

– Проф. Станимиров, слушах вашата лекция за значението и използването на кодовете на денталните процедури*. Вие говорихте за три основни принципа, които според вас са ключови за стабилната практика. Първо – че трябва да познаваш своя пациент, второ – че лекарят трябва да представи информацията за съгласие на пациента по ясен и конкретен начин, за да може той да вземе информирано решение, и трето – за значението на медицинската документация и кодирането в НЗИС. Какво бихте казали по този въпрос?
– Радвам се, че сте уловили тези три основни принципа, защото именно те определят качествената, стабилна и защитена дентална практика.
Първо: Познавай своя пациент
Лечението не започва със зъб, а с човек. Добрият зъболекар трябва да разбере нуждите, притесненията и очакванията на пациента. Това включва не само клиничната диагноза, но и комуникацията. Защото лечението е успешно, когато пациентът го разбира, приема и участва в процеса.
Денталният лекар трябва да се запознае и с общото здравословно състояние на пациента, за да може да оцени рисковете от възникване на неблагоприятни ситуации. Това е ключово за безопасността на лечението.
Второ: Информираното съгласие – комуникация, а не формалност
Информираното съгласие не е просто подпис върху документ. Това е процес, при който лекарят ясно и достъпно обяснява на пациента какво лечение му предстои, какви са възможностите и рисковете.
Когато пациентът е добре информиран, той взема осъзнато решение, а това намалява недоразуменията и изгражда доверие.
Трето: Медицинската документация и кодирането в НЗИС
Документацията защитава както лекаря, така и пациента.
Без ясни записи за извършените процедури не можем да докажем какво сме направили.
Кодирането в НЗИС е част от този процес. То не е просто отчет, а структуриран начин да се гарантира, че информацията е ясна, стандартизирана и защитена.


НЗИС – необходимо ли беше въвеждането й за денталните лекари?


– Проф. Станимиров, според вас трябваше ли да се въвежда НЗИС за денталните лекари?
– Ако питате зъболекарите, най-добрият вариант за нас би бил да не сме ангажирани с НЗИС, за да можем да се концентрираме изцяло върху лечението на пациентите.
Ние като дентални лекари винаги сме документирали извършените дейности. Това е част от професионализма, но процесът на въвеждане и изпращане на информация ангажира време и изисква ресурс. Въпреки това, нормативната уредба налага въвеждането на информация в системата. От една страна, дигитализацията на здравеопазването беше неизбежна. Тенденцията в целия свят е към електронно здравно досие, стандартизиране на документацията и улесняване на отчетността.
От друга страна, внедряването на такава система винаги е предизвикателство – изисква адаптация, обучение и техническо усъвършенстване. Важно е да се разбере, че НЗИС не е просто средство за контрол, а платформа, която може да има и практическа полза за зъболекарите. Тя гарантира по-добра отчетност, защитава при спорове с пациенти и структурира документацията.
Така че въпросът не е дали трябваше да се въведе, а как да се направи така, че да работи ефективно в полза на денталните лекари, а не да ги затруднява.


А какво да кажем за кодовете? Не са ли прекалено много?


– Проф. Станимиров, според вас трябваше ли да се въведат кодове за денталните процедури? Не са ли прекалено много. Те са малко над 400?
– Да, броят им може да изглежда голям, но трябва да отчетем, че денталната медицина обхваща изключително разнообразни процедури. Опитахме се да балансираме между прецизността (да има кодове за всички важни манипулации) и практичността (да не са прекалено детайлни и сложни за използване).
Най-лошият вариант е да имате процедура, която реално изпълнявате, но да няма код за нея. Например „синус лифт“. Ако не съществува код за тази манипулация, как ще я отчетете, когато застрахователят изисква документ, за да плати за лечението.  
Тогава ще трябва да кажете на пациента: „Направих ти синус лифт, но не мога да ти дам документ, защото няма код. Ще ти напиша нещо друго – например, че съм ти извадил зъб.“
Това вече е опасна и лоша практика. Това е като да ти кажат: „Пиша ти това заради клиничната пътека, но иначе спокойно – нямаш това заболяване“.
Поради тази причина бяха въведени кодове за всички реални дентални дейности.
Кодовете не са създадени, за да затрудняват зъболекарите, а за да внесат ред и яснота в документацията. Това е процес на адаптация – с времето всеки зъболекар ще свикне с най-често използваните кодове и ще вижда реалната полза от тях.


Накратко


Когато познаваш своя пациент, изграждаш доверие.
Когато даваш ясна информация за лечението, работиш проз­рачно. 
Когато документите са точни и подредени, практиката ти е стабилна и защитена.
Тези три принципа не са просто правила – те са основата на денталната професия, която искаме да развиваме с отговорност и професионализъм.

Сергей Пенов

  • (бел. ред. по време на събитието „Един месец след въвеждането на НЗИС – проф. Павел Станимиров отговаря на вашите въпроси”, организирано от АДМБ).