Модифициран метод за отпечатък в неподвижното протезиране – статия на д-р Николай Николов,
частна практика, Пловдив
частна практика, Пловдив
АБСТРАКТ
Целта на статията е да представи модифициран метод на отпечатък в неподвижното протезиране – класифициран като двуетапен двуфазен.
Представеният метод е иновативен и цели да комбинира прeдимствата на два метода.
Класическият едноетапен и двуетапен метод. Предимството, ясен и детайлен отпечатък с намалена деформация и увеличена острота.
Представеният метод е изключително лесен, клинически значим, комбинира два метода на отпечатък, като потенцира техните предимства.
Ключови думи: лъжица, отпечатък, силикон, модификация, етапи
УВОД
Целта на статията е да запознае клинициста с иновативен метод за отпечатък със сегментна или цяла лъжица.
В практиката на неподвижното протезиране основно място заемат два модела на отпечатъци. А именно едноетапен и двуетапен отпечатък.
Едноетапен отпечатък се приема като по-точен от гледна точка на деформациите в него. Двуетапният пък се приема за по-остър, т.е. изобразяващ детайлите по-добре.
Проблемът при едноетапния отпечатък е да се създаде налягане, което да насочи коректурата към отпечатъчното поле. Отпечатването става, като за целта в лъжицата се поставя едновременно на един етап или база и коректура или монофазен отпечатък. При този отпечатък се спестява време, неприятно чувство за пациента. Създава се възможност за деформация, която е равномерна и навън от протезното поле, но възможно на места неравномерна поради неравномерното разпределения на коректурата.
Основният проблем на едноетапния отпечатък е затрудненото насочване на коректурата към протезното поле, т.е. създаване на острота и детайл в отпечатъка. Има няколко възможности за създаване на повишено налягане, което е предпоставка за остър отпечатък.
Насочването става чрез използване на неперфорирани лъжици, лъжици които са с много малки отвори, индивидуални лъжици. чЧрез използване на комбинация от база и коректура, чрез създаване на дистални стопове и чрез поставяне на коректурата в свръх излишък. Задължително коректура се поставя и върху протезното поле в целият му обем, а не само върху подготвените зъбни пънчета.
При двуетапните отпечатъци резултатът е остър, детайлен отпечатък, но с необходимостта от предварителна обработка на базата. Двуетапният отпечатък е един от най-използваните в клиничната практика.
При него ясно се получава по-остър и детайлен отпечатък, но гарантирано с деформации.
Причината за деформацията при двуетапния двуфазен отпечатък, е че при повторното поставяне на лъжицата с предварително втвърдената база, ако няма възможност за оттичане на коректурата, се получава неправилно отпечатване и последваща деформация.
Развитието на техниките на отпечатък води до множество методи, при които се е търсило едновременно и детайлен отпечатък и отпечатък с липса на деформация.
Такива са методи с посредник между база и коректура, метод с изработване на улеи, метод с отнемане на голямо количество база, с пръстени в базата и др.
Представеният метод в настоящата статия е комбинация от двата метода, а именно едноетапен и двуетапен, взет с база и коректура.
За целта се взима отпечатък от протезното поле, като този отпечатък може да стане с цяла или сегментна лъжица.
Самият метод се състои в следното. След като се постави базата на отпечатъка в лъжицата, тя се поставя в устата на пациента и се изчаква 30 секунди, за да започне фазата на първоначално втвърдяване на базата.
Насочващо може да е нокътна проба и моментът, в който базата е с консистенцията на пластелин. Лъжицата се изважда от устата, продухва се с въздух и вода, подсушава се и веднага в нея се нанася коректура. Връща се обратно в устата върху протезното поле и се изчаква крайното втвърдяване на двата материала.
При представения експериментален модел ние получихме отпечатък, с помощта на винил полисилоксан като материал, съставен от база и коректура. Идеята на този отпечатък е да се използва база и коректура, като базата има две основни задачи.
Първо да служи като индивидуална лъжица и второ да направлява коректурата в посока към отпечатъчното поле.
Полученият отпечатък е с ясни детайли и стабилен. Времето за взимане на отпечатък се съкращава наполовина в сравнение с двуетапният отпечатък, като се създава по-добър комфорт за пациента.
Предимството на този модифициран отпечатък е, че се използва едновременно и намалената деформация на едноетапния, и насочването на коректурата за острота при двуетапния отпечатък.
При невтвърдено състояние на базата, коректурата се насочва по подобие на индивидуална лъжица към отпечатъчното поле, но тъй като базата е мека, тя поема деформацията по подобие на едноетапния отпечатък.
Недостатък на този метод е, че трябва да се предвиди много точно времето на сваляне на лъжицата от устата за поставяне на коректурата, ако е прекалено мека може да се разтегли и да се разкъса изцяло, ако е твърда, няма да поеме деформацията.
Този проблем се решава с нокътна проба и сваляне на лъжицата в подходящата фаза.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Необходимостта от идеален отпечатък води до развитие на клинични техники и особено на такива, при които се спестява време, средства и се изисква отпечатък с необходимите качества.
Модифицираният отпечатък е точно такъв, комбинация от двата най-известни отпечатъка – едноетапен и двуетапен, като комбинация от техните предимства, а именно липса на деформация, острота, съкратено клинично време.
Класическият отпечатък чрез модификация на метода предоставя една по различна възможност на клинициста да предаде в лабораторията перфектен първообраз на протезното поле.
Определено при модифицираният отпечатък има недостатъци и те се състоят в трудността да се определи точното време на изваждане на отпечатъка и поставянето на коректурата. Независимо от това как изглежда базата при първоначалното изваждане, не е проблем при подсушаването и директно нанасяне на коректурата.
Методът е лесен, след усвояване на добрата техника, предоставя точен и подробен анализ на протезното поле.
